абдика́ция

1. (политика) Отказване от владетелски права, от престол.

Кралят подписа акта за абдикацията, по силата на който той се отказва от престола за себе си и за своите наследници.
Мадрид гори Светослав Минков

2. (преносно) Отказване от някакви права или задължения.

abdicātiō латински abdication през френски абдика́ция

единствено число множествено число
нечленувана абдикация абдикации
членувана абдикацията абдикациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне аб-ди-ка-ция
  • област политика →
Източници