о́тказ

1. Отказване, несъгласие.

Получих отказ на молбата си.

2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм.

Машината работи без отказ.
До отказ (върша нещо)

Напълно, до крайна степен.

единствено число множествено число
нечленувана отказ откази
членувана отказа отказите
с пълен член отказът —
бройна форма отказа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-каз
  • форми мн. о́ткази, (два) о́тказа
Източник