аба́

1. (само единствено число) Дебел вълнен плат; шаяк.

Панталоните му от черна аба са подигнати нагоре и къси, запасан с каиш.
Боряна Йордан Йовков

2. Връхна мъжка дреха от този плат.

Като повечеряха, дядо Захари уви Монката хубаво в абата си, па и двамата легнаха един до друг край мъждивия огън.
Спасова могила Елин Пелин

от османски турски език عبا (aba)

абица — съществително име
абичка — съществително име
абен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана аба аби
членувана абата абите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне аба
  • форми мн. аби́
Източници