дре́ха

1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло.

Облечи си дрехите, да не стоиш гол.

2. (разговорно, само единствено число) Горно облекло (обикновено късо).

Вземи си дрехата от закачалката.

Изолирана българска форма дреха, която не е засвидетелствана в ст.-бълг. Няма сигурна етимология. *От една страна е възможно да произлиза от незасвидетелствана ст.-бълг. *drěxa < праслав. *derxa, срв. старогр. δέρρις (*der-sis) ж. „кожа, кожена дреха“, глоса δέρριον, τρίχινον σακίον „кожена дреха“ (Hesych.), които са сродни с дера. Това изисква обаче думата да е възникнала в западни диалекти и да се е разпространила в източните (където форма *дряха с широк изговор на ятовата гласна отсъства). *Друга възможност е да произлиза от основа *drexa, синкопа от *drebъxa, срв. латв. drebe, мн. ч. drebes „дрехи, бельо“, лит. drebužis, drabužis „дреха, облекло“, с друга отгласна степен г.-луж. draby „дрехи“, чеш. zdraby „дрипи, парцали“. За образуването на -ха срв. мащеха, рус. рубаха „риза“ (виж ръб).

Горни/връхни дрехи

Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.

Долни дрехи

Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.

дрешка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана дреха дрехи
членувана дрехата дрехите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дре-ха
  • форми мн. дре́хи
Източници