1.

да

1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие.

— Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.

2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието.

— Мария! — Да.

3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.

4. За изразяване на несъгласие или възражение.

— Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.

*da праславянски да

  • частица
  • пренасяне да
Източници

2.

да

1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед.

Да дойдеш, чу ли?

2. За изразяване на желание; нека.

Да си жив и здрав, че ми помогна!

3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание.

Да не си дошъл толкова късно!

4. За изразяване на съмнение, несигурност.

Да тръгвам ли?

*da праславянски да

Свързана с утвърдителната частица „да“.

Нека да

За образуване на повелително наклонение.

Да не би да

За изразяване на възможност, предположение.

  • частица
Източници

3.

да

1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение.

Искам да пътуваме заедно.
Готов съм да ти помогна.

2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име.

Желанието му да я срещне беше много голямо.

3. За въвеждане на подчинено подложно изречение.

Трудно е да стигнеш върха.

4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и други.

Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.

5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му.

Трябва да тръгвам.
Започвам да играя.
Продължавам да пея.

*da праславянски да

  • съюз
Източници