я́ребица

Дребна полска птица със сиво-кафяво оперение, която се лови заради вкусното ѝ месо.

ерѧбь старобългарски я́ребица

ст.-бълг. ерѧбь, ıарѧбь, ıарѧбица πέρδιξ (Златоуст, Златоструй 12 в.). Праслав. *erębь/*arębь/*rębь „яребица“, но и „калина, самодивско дърво“ (чеш. jeřáb, рус. рябина). Думата не е ясна по строеж. Сравнението с други подобни наименования на птици (ст.-сканд. jarpi, rjupa (reub-), латв. irpe, нем. Reb-huhn „яребица“, лит. jerubė, irbė, jerumbė, jarubė „лещарка, ресарка“, латв. rubenis „тетрев“) показва наличие на форми без носова съгласна и вариации e:em:eu - което сочи, че думата е най-вероятно от субстратен прединдоевропейски език. Сравни подобните по окончание *-emb/*-omb наименования на птици: *golǫbь „гълъб“, *astrębь „ястреб“, *galębь (> сръб. галеб „чайка“).

яребичен — прилагателно име
яребичи — прилагателно име Яребичи яйца.
единствено число множествено число
нечленувана яребица яребици
членувана яребицата яребиците
звателна форма яребице
  • съществително име, женски род
  • пренасяне яре-би-ца
  • форми мн. я́ребици
Източници