я́бълка

1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.

2. Плод от това дърво

Зелена ябълка.
Сушени ябълки.

3. (преносно, разговорно) Издадена лицева кост до окото; скула.

4. (преносно, разговорно) Горна заоблена част на бедрена кост.

Боли ме ябълката.

аблъко старобългарски я́бълка

от старобългарски аблъко, произход от праславянски ablъko. За сравнение: южнославянските езици - македонски јаболко, сръбски јабука (jabuka), което съвпада с пиринския диалект ябука, хърватски jabuko и словенски jabolko; източнославянски езици: руски яблоко, украински яблуко, беларуски яблык; западнославянски: чешки jablko, словашки jablko и полски jabłko.

  • ябука (диал.); ФИ Ябуков
  • Ябукарски.
Адамова ябълка

Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.

Земна ябълка

Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.

Очна ябълка

Кълбовидното тяло на окото.

Ябълка на раздора

Нещо, което предизвиква спор, раздор.

ябълков — прилагателно име Ябълков сок.
единствено число множествено число
нечленувана ябълка ябълки
членувана ябълката ябълките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ябъл-ка
  • форми мн. я́бълки
Източници