1.

я

Буквата „я“, последната, тридесетата в българската азбука.

  • съществително име, среден род
  • пренасяне я
Източник

2.

я

разговорно

1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед.

Я ела да си поговорим!
Я да видя!

2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното.

Няма, я!
Да не съм престъпник, я!

یا (yā) персийски یا (ya) през османски турски я

я — я

(съюз, разговорно) За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност.

  • частица
Източници

3.

я

За изразяване на изненада, учудване.

Я, майка се върнала!
Я, колко цветя имаш!
Я каква е пораснала!

یا (yā) персийски یا (ya) през османски турски я

  • междуметие
Източници

4.

я

Винителен падеж, кратка форма на личното местоимение „тя“.

Видях я вчера.

*jь праславянски ѭ през старобългарски я

  • лично местоимение
Източници

5.

я

(диалектно) Аз.

Вариант на „аз“.

  • лично местоимение
Източник