-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
я -
Буквата „я“, последната, тридесетата в българската азбука.
1.
Буквата „я“, последната, тридесетата в българската азбука.
2.
разговорно
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед.
Я ела да си поговорим!
Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното.
Няма, я!
Да не съм престъпник, я!
یا (yā) персийски یا (ya) през османски турски я
(съюз, разговорно) За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност.
3.
За изразяване на изненада, учудване.
Я, майка се върнала!
Я, колко цветя имаш!
Я каква е пораснала!
یا (yā) персийски یا (ya) през османски турски я
4.
Винителен падеж, кратка форма на личното местоимение „тя“.
Видях я вчера.
*jь праславянски ѭ през старобългарски я
5.
(диалектно) Аз.
Вариант на „аз“.