Източник
-
юла́р -
1. Оглавник.
Слагам юлара.
-
2. Повод на оглавника.
Водя за юлара
(разговорно) Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
Надявам/надяна юлара (на някого)
(разговорно) Започвам да командвам някого, правя го зависим.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | юлар | юлари |
| членувана | юлара | юларите |
| с пълен член | юларът | — |
| бройна форма | юлара |
|---|