юла́р

1. Оглавник.

Слагам юлара.

2. Повод на оглавника.

Водя за юлара

(разговорно) Подчинил съм някого на волята си, командвам го.

Надявам/надяна юлара (на някого)

(разговорно) Започвам да командвам някого, правя го зависим.

единствено число множествено число
нечленувана юлар юлари
членувана юлара юларите
с пълен член юларът —
бройна форма юлара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне юлар
  • форми мн. юла́ри, (два) юла́ра
Източник