юг

1. Една от четирите посоки на света, противоположна на север.

Отправям се на юг.

2. Място, което се намира в такава посока.

Градът се намира на юг от планината.

югъ старобългарски юг

ст.-бълг. югъ νότος (Зогр., Мар., Сав., Супр.). Праслав. *jugъ. Трудна етимология. Ако *jugъ е сродна със старогр. αὐγή „лъч, зора“, то това би бил случай на подвижно *j-, което противоречи на мнозинството от слав форми. Връзката с лит. jaugti „смесвам“, латв. jaut „забърквам тесто“ (т.е. *jugъ първоначално да означава „размекнато време, меко време, топъл вятър“, срв. север) е възможна предвид бълг. диал. разюжа „стопявам“ (Плевенско), словен. odjužiti sе „стопявам се“, odjuga „нещо стопено“, чеш. jíhnouti „топя“ и стабилното значение в сърбохърв. jуг „южен вятър“, словен. jug, чеш. jíh, рум. iug „южняк, топъл вятър“, пол. диал. (карпат.) jug „топене на снега“. Съществува и друга интересна хипотеза, че праслав. *jugъ произлиза от името на съзвездието Везни (на гр. Ζυγός), първоначално у южните славяни, и е калкирано като се използва съответствието на гр. ζυγόν чрез слав. *jugo „впряг“: срв. лит. jaugti „впрягам“, лат. iugum „впряг“. Рус., укр. юг са заети от старобългарски (при ст.-рус. угъ).

южен — прилагателно име Южен град.
единствено число
нечленувана юг
членувана юга
с пълен член югът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне юг
  • форми ю́гът, ю́га, само ед.
Източници