щъ́рбав

Щърб.

штьрбъ старобългарски „недостатък“ щъ́рбав

Старобълг. штьрбъ „недостатък“. Праслав. *ščьrbъ е свързана с латв. šķerbs, старосканд. skarpr, ирл. cerb „остър“ от ие. *(s)kеrb-.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щърбав щърбава щърбаво щърбави
членувана щърбавия щърбавата щърбавото щърбавите
с пълен член щърбавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне щър-бав
  • форми щъ́рбава, щъ́рбаво, мн. щъ́рбави
Източници