щъ́кам

разговорно

1. Ходя, движа се насам-натам, върша целенасочено нещо (без да се вижда какво).

Мравките щъкат нагоре-надолу.

2. (преносно) Ходя сред хората, обикновено за да ги агитирам за нещо.

Хора на партията щъкат по селата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице щъкам щъкаме
второ лице щъкаш щъкате
трето лице щъка щъкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице щъках щъкахме
второ лице щъка щъкахте
трето лице щъка щъкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице щъках щъкахме
второ лице щъкаше щъкахте
трето лице щъкаше щъкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
щъкай щъкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щъкал щъкала щъкало щъкали
членувана щъкалия щъкалата щъкалото щъкалите
с пълен член щъкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щъкал щъкала щъкало щъкали
членувана щъкалия щъкалата щъкалото щъкалите
с пълен член щъкалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щъкащ щъкаща щъкащо щъкащи
членувана щъкащия щъкащата щъкащото щъкащите
с пълен член щъкащият — — —
Деепричастие
щъкайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне щъ-кам
  • форми щъ́каш, несв. и щъ́кна, св.
Източник