щръкле́я

Тичам, щурея, беснея.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице щръклея щръклеем
второ лице щръклееш щръклеете
трето лице щръклее щръклеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице щръклях щръкляхме
второ лице щръкля щръкляхте
трето лице щръкля щръкляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице щръклеех щръклеехме
второ лице щръклееше щръклеехте
трето лице щръклееше щръклееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
щръклей щръклейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръклял щръкляла щръкляло щръклели
членувана щръклелия щръклялата щръклялото щръклелите
с пълен член щръклелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръклеел щръклеела щръклеело щръклеели
членувана щръклеелия щръклеелата щръклеелото щръклеелите
с пълен член щръклеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръклеещ щръклееща щръклеещо щръклеещи
членувана щръклеещия щръклеещата щръклеещото щръклеещите
с пълен член щръклеещият — — —
Деепричастие
щръклеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне щрък-лея
  • форми щръкле́еш, мин. св. щръкля́х, мин. прич. щръкля́л, несв.
Източник