щастли́вец

1. Щастлив човек.

2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо.

Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни.
Първите щастливци излязоха от изпитната зала.
Беше сред щастливците, приети да следват право.
единствено число множествено число
нечленувана щастливец щастливци
членувана щастливеца щастливците
с пълен член щастливецът —
бройна форма щастливеца
звателна форма щастливецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне щас-т-ли-вец
  • форми мн. щастли́вци
Източник