Източник
-
щастли́вец -
1. Щастлив човек.
-
2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо.
Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни.
Първите щастливци излязоха от изпитната зала.
Беше сред щастливците, приети да следват право.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | щастливец | щастливци |
| членувана | щастливеца | щастливците |
| с пълен член | щастливецът | — |
| бройна форма | щастливеца |
|---|---|
| звателна форма | щастливецо |