шупли́в

В който има много шупли.

Шупливо сирене.

шупль старобългарски „слаб“ шупли́в

старобълг. шупль „слаб“. Среща се в сръб. шупаљ „порест“, хърв. šup, šupalj „кух“, слов. šupelj „порест“, šuplja „пещера“. Неясна - значенията се обединяват около „кух, празен“, докато лит. šiupti „развалям се, гния (за дърво)“, sušiupęs „гнил“ се разминават в значинията си.

шупливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шуплив шуплива шупливо шупливи
членувана шупливия шупливата шупливото шупливите
с пълен член шупливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне шуп-лив
  • форми шупли́ва, шупли́во, мн. шупли́ви
Източници