Източник
-
шумли́в -
Който вдига шум; шумен.
Шумлива рекичка.
шумливо
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | шумлив | шумлива | шумливо | шумливи |
| членувана | шумливия | шумливата | шумливото | шумливите |
| с пълен член | шумливият | — | — | — |