шумли́в

Който вдига шум; шумен.

Шумлива рекичка.
шумливо — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шумлив шумлива шумливо шумливи
членувана шумливия шумливата шумливото шумливите
с пълен член шумливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне шум-лив
  • форми шумли́ва, шумли́во, мн. шумли́ви
Източник