Източник
-
ши́на -
1. Външен, обикновено метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства.
Стягам шината на колелото.
-
2. Лентовидно желязо.
-
3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост.
Поставям шина на крак.
-
4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби.
Детето е с шина.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | шина | шини |
| членувана | шината | шините |