ши́на

1. Външен, обикновено метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства.

Стягам шината на колелото.

2. Лентовидно желязо.

3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост.

Поставям шина на крак.

4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби.

Детето е с шина.
единствено число множествено число
нечленувана шина шини
членувана шината шините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ши-на
  • форми мн. ши́ни
Източник