ши́ле

(разговорно) Голямо агне (до една година).

Това не е сукалче, а шиле.

Първноначалната праславянски ши́ле

Прабългарска дума. Първноначалната форма е *šileg (сравни произв. шилегар, георг. местн. Шилигарник в Пирин, сръб. шиљег), като бълг. форма *šilę, -ta е обобщение на типа склонение *jarę, *agnę, *porsę, *telę за имена на животни. *šileg < *silek от *sil „зъб“, сравни чуваш. шăл „зъб“, старотюрк. sïš „шиш“ със семантичен паралел в старотюркски dišek „двугодишно животно“ < diš „зъб“, т.е. „животно на което са се развили зъбите“. Монголски съответствия са монг. silegü, калм. шилг „двегодишно камилче“. (Източник??)

шилешки — прилагателно име Шилешко месо.
единствено число множествено число
нечленувана шиле шилета
членувана шилето шилетата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ши-ле
  • форми мн. ши́лета
Източници