Източници
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
шесть старобългарски шест
Старобълг. шесть. Праслав. *šestь първоначално означава „шестица“, и е сродно на лит. šеši, латв. seši, авест. xšvaš, староинд. şаţ, şаşţis, старогръц. ἕξ, лат. sех, алб. gjashtë, гот. saihs, староисл. sétt, староирл. sé, уелс. сhwесh, тохар. А şäk, В şkas от и.-е. *s(v)ek's.
| мъжки род | женски род | среден род | |
|---|---|---|---|
| нечленувана | шест | шест | шест |
| членувана | шестте | шестте | шестте |
| мъжколична форма | шестима |
|---|---|
| мъжколична форма, членувана | шестимата |