шест

шесть старобългарски шест

Старобълг. шесть. Праслав. *šestь първоначално означава „шестица“, и е сродно на лит. šеši, латв. seši, авест. xšvaš, староинд. şаţ, şаşţis, старогръц. ἕξ, лат. sех, алб. gjashtë, гот. saihs, староисл. sétt, староирл. sé, уелс. сhwесh, тохар. А şäk, В şkas от и.-е. *s(v)ek's.

мъжки род женски род среден род
нечленувана шест шест шест
членувана шестте шестте шестте
мъжколична форма шестима
мъжколична форма, членувана шестимата
  • бройно числително име
  • пренасяне шест
Източници