ше́па

1. Длан със събрани и леко свити пръсти.

Пълня шепите си с вода.

2. Като мярка — количество от вещество, което може да се събере в такава длан.

Запарват се пет шепи от билката в десет литра вода.

3. (преносно, само единствено число) Много малко.

Шепа живи свидетели.

шѫпа старобългарски ше́па

старобълг. шѫпа manipulus (Ман. хр.) - със среднобълг. замяна на носовките вместо *шѧпа. Сродна със старобълг. хѫпити δράσσεσθαι prehendere (Слепч. ап.), охѫпити περιπλέκειν „обхващам“ (Супр.), от корен *šęp-/*xǫp-, носов вариант към *xapati „хапя“.

единствено число множествено число
нечленувана шепа шепи
членувана шепата шепите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ше-па
  • форми мн. ше́пи
Източници