ше́мет

1. (разговорно) Световъртеж, замайване.

Не можеше да се премести от шемета, който беше го обхванал.

2. Опиянение, унес, омая.

Сладостен шемет.

3. (преносно, разговорно) Особен, странен, завеян човек; чудак.

Голям шемет е.

Заета от тур. şamata „врява, шум“, от араб. شماتة [šamātat] „безрасъдна веселба“.

единствено число множествено число
нечленувана шемет шемети
членувана шемета шеметите
с пълен член шеметът —
бройна форма шемета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ше-мет
  • форми само ед.
Източници