Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (разговорно) Световъртеж, замайване.
Не можеше да се премести от шемета, който беше го обхванал.
2. Опиянение, унес, омая.
Сладостен шемет.
3. (преносно, разговорно) Особен, странен, завеян човек; чудак.
Голям шемет е.
Заета от тур. şamata „врява, шум“, от араб. شماتة [šamātat] „безрасъдна веселба“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | шемет | шемети |
| членувана | шемета | шеметите |
| с пълен член | шеметът | — |
| бройна форма | шемета |
|---|