шейна́

Кола върху плазове за придвижване или за превозване по сняг и лед.

Впрегнаха конете в шейната.
Пързалям се с шейна.

По всяка вероятност донесена от прабългарите дума. Сравни: чув. çуна, саам. tsuna, монг. цана, казах. шана, татар. чана, бурят. sаnа, калм. tsanе,килдин-саам. tšuənnе, колско-саам. čioinne, манс. šon, šun.

шейничка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана шейна шейни
членувана шейната шейните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне шей-на
  • форми мн. шейни́
Източници