ша́тър

1. (историческо) Голяма военна палатка на хан, вожда, обикновено с конусообразен връх.

Хански шатри.

2. (остаряло) Постройка с такава форма; палатка.

шатьръ старобългарски ша́тър

ст.-бълг. шатьръ σκηνή (Жит. Кирил, Г. Амартол). Думата е общославянска и възлиза към араб. شادِر [šāder] „шатър“, а не към тюрк. čаdїr , което съдържа -ч-, а не -ш- (заемане от унг. sátor или казах. шатыр е невъзможно, а унг. форма е вероятно заета от слав.). Араб. < перс. čаtr „заслон, палатка“ < ст.-инд. chattra- „заслон, слънчобран, чадър; вид гъба с голяма гугла“, производна на chad- „покривам, засенчвам“. Перс. и ст.-инд. форма не са сродни (в перс.dt > st, т.е. би се очаквало *čаstr). От същия произход е и турцизмът чадър.

единствено число множествено число
нечленувана шатър шатри
членувана шатъра шатрите
с пълен член шатърът —
бройна форма шатъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ша-тър
  • форми мн. ша́три, (два) ша́търа
Източници