-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ша́тър -
1. (историческо) Голяма военна палатка на хан, вожда, обикновено с конусообразен връх.
Хански шатри.
-
2. (остаряло) Постройка с такава форма; палатка.
шатьръ старобългарски ша́тър
ст.-бълг. шатьръ σκηνή (Жит. Кирил, Г. Амартол). Думата е общославянска и възлиза към араб. شادِر [šāder] „шатър“, а не към тюрк. čаdїr , което съдържа -ч-, а не -ш- (заемане от унг. sátor или казах. шатыр е невъзможно, а унг. форма е вероятно заета от слав.). Араб. < перс. čаtr „заслон, палатка“ < ст.-инд. chattra- „заслон, слънчобран, чадър; вид гъба с голяма гугла“, производна на chad- „покривам, засенчвам“. Перс. и ст.-инд. форма не са сродни (в перс.dt > st, т.е. би се очаквало *čаstr). От същия произход е и турцизмът чадър.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | шатър | шатри |
| членувана | шатъра | шатрите |
| с пълен член | шатърът | — |
| бройна форма | шатъра |
|---|