ша́пка

1. Част от облеклото, с която се покрива главата.

Зимна шапка.
Филцова шапка.
Панамена шапка.

2. (преносно) Чадърче на гъба.

3. (преносно, разговорно) Ръководство, зависимост.

Заводът е под шапката на софийска фирма.

*шапка старобългарски ша́пка

старобълг. *шапка в шапкы фрѫшскыѫ „френски шапки“ (Грамота на Мирчо Велики, 1413 г.). Заета по времето на кръстоносните походи от диал. старофр. chappe, фр. chapeau < лат. cappa „плащ с качулка“.

Вземам си шапката

(разговорно) Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.

Да/ще ти падне шапката

(разговорно) За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.

Клатя шапка (на някого)

(разговорно) Угоднича, подмазвам се.

Накривявам си шапката

(разговорно) Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.

Правя се на дръж ми шапката

(разговорно) Правя се, че не разбирам или че не чувам.

Разбъркваме си шапките

Скарваме се, спречкваме се.

Свалям шапка (на някого)

Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.

Шапка на тояга

За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.

шапчица — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана шапка шапки
членувана шапката шапките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне шап-ка
  • форми мн. ша́пки
Източници