-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ша́пка -
1. Част от облеклото, с която се покрива главата.
Зимна шапка.
Филцова шапка.
Панамена шапка.
-
2. (преносно) Чадърче на гъба.
-
3. (преносно, разговорно) Ръководство, зависимост.
Заводът е под шапката на софийска фирма.
*шапка старобългарски ша́пка
старобълг. *шапка в шапкы фрѫшскыѫ „френски шапки“ (Грамота на Мирчо Велики, 1413 г.). Заета по времето на кръстоносните походи от диал. старофр. chappe, фр. chapeau < лат. cappa „плащ с качулка“.
(разговорно) Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
(разговорно) За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
(разговорно) Угоднича, подмазвам се.
(разговорно) Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
(разговорно) Правя се, че не разбирам или че не чувам.
Скарваме се, спречкваме се.
Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | шапка | шапки |
| членувана | шапката | шапките |