1.

чук

1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.

2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване.

Хвърляне на чук.

*čukъ праславянски чук

Вдигам/дигам си чуковете

(разговорно) Отивам си, махам се.

Между чука и наковалнята

Между две злини, между две неприятности.

  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чук
  • форми чу́кът и чукъ́т, чу́ка и чука́, мн. чу́кове, (два) чу́ка
Източници

2.

чук

За наподобяване на звук от чукане, от удар.

Чук, чук, има ли някой?
  • междуметие
Източник