чу́до

1. Необикновено, свръхестествено явление.

Чудо на природата.

2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност.

Това лекарство прави чудеса.

3. (като прилагателно име, неизменяемо, разговорно) Чудесен, прекрасен, поразителен.

Чудо къща.
Виждам/видя се в чудо

Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.

За чудо и приказ

Изключителен, поразителен.

Чудо голямо

(иронично, пренебрежително) Голяма работа, много важно.

Чудо ще направя

Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.

единствено число множествено число
нечленувана чудо чудеса
членувана чудото чудесата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне чу-до
  • форми мн. чудеса́
Източник