-
чу́до -
1. Необикновено, свръхестествено явление.
Чудо на природата.
-
2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност.
Това лекарство прави чудеса.
-
3. (като прилагателно име, неизменяемо, разговорно) Чудесен, прекрасен, поразителен.
Чудо къща.
Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.
Изключителен, поразителен.
(иронично, пренебрежително) Голяма работа, много важно.
Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чудо | чудеса |
| членувана | чудото | чудесата |