чо́рлав

пренебрежително

1. Който е с невчесана коса; рошав.

2. За брада, коса — невчесан, рошав.

tırmık турски „гребло“ Неотделима праславянски чо́рлав

Прабългарска дума. Неотделима от тур. tırmık „гребло“, тофалар. дырғах „гребен“, узб. tirnamak „чеша“ от тюрк. *dïr- „чеша, дера, реша“. От същия корен са и чуваш. чĕрне, старотюрк. tïrŋaq, татар. тырнак, узб. tirnoq, уйгур. тирнақ, туркмен. дырнақ, хакас. тырғах, якут. тыҥырах „нокът“ от *dïr-ŋa-. Видно е, че d+ï > č в прабългарски и чувашки.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чорлав чорлава чорлаво чорлави
членувана чорлавия чорлавата чорлавото чорлавите
с пълен член чорлавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чор-лав
  • форми чо́рлава, чо́рлаво, мн. чо́рлави
Източници