Източник
-
чи́чо -
1. Брат на бащата по отношение на децата му.
Имам двама чичовци.
-
2. (разговорно) Обръщение към по-възрастен мъж без наличие на роднински връзки.
чичко
— съществително име
чичов
— прилагателно име
Чичови деца.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чичо | чичовци |
| членувана | чичото | чичовците |