чита́к

(остаряло, пренебрежително) Турчин.

предполагаем произход от „чит ак“ - „плетен бял“, свързан с белите комини по къщите или със заплетен произход [http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=167580320&media=15059914&class=83768919&story=167580448].

единствено число множествено число
нечленувана читак читаци
членувана читака читаците
с пълен член читакът —
бройна форма читака
звателна форма читако
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чи-так
  • форми мн. чита́ци
Източници