чи́йто

(като съюз) За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото.

Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака.
Чийто и да е

(неопределително, местоимение) Без значение чий, на всеки.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
чийто чиято чието чиито
  • относително местоимение
  • пренасяне чий-то
  • форми чия́то, чие́то, мн. чии́то, относ. мест.
Източник