Източник
-
че́тка -
1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и други, състоящо се от плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и други.
Четка за обувки.
Четка за рисуване.
Четка за зъби.
-
2. Приспособление в електродвигател, което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
Правя четки (на някого)
(жаргонно) Угоднича, подмазвам се.
На четка
(разговорно) За нещо, което е много гъсто разположено.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | четка | четки |
| членувана | четката | четките |