че́сън

Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус.

*čеsnъ праславянски че́сън

Праслав. *čеsnъ се възстановява въз основа на старорус. чеснъкъ. Сравнението с келт. форми: староирл. cainnenn, уелс. cennin „праз“ от *kasn- показва, че думата е заета от прединдоевропейски език.

  • чеснов лук
чеснов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана чесън чесъни
членувана чесъна чесъните
с пълен член чесънът —
бройна форма чесъна
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне че-сън
  • форми само ед.
Източници