че́реп

Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните.

чрѣпъ старобългарски че́реп

ст.-бълг. чрѣпъ ὄστρακον (Мих. пат.), чрѣпица ὄστρακα „глинен отломък“. Свързана с лит. kerpu, kirpti „режа“. Поради морф. структура тук вероятно не се отнасят ст.-инд. kаrраrаs м. „хралупа, череп“, и арм. kаŕар'n „череп, глава“.

черепен — прилагателно име Черепна кост.
единствено число множествено число
нечленувана череп черепи
членувана черепа черепите
с пълен член черепът —
бройна форма черепа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне че-реп
  • форми мн. че́репи, (два) че́репа
Източници