че́рга

1. Постелка или завивка.

Къщата беше застлана с пъстри черги.

2. (преносно, разговорно) Социално положение.

Търси си жена от своята черга.

Балканска дума с неясна етимология. Сродни форми: сръб. черга, рум. cergă „палатка, черга“, унг. cserge, тур. çerge „палатка“, нгр. τσέργα, алб. tsergë, всички със значения „черга“ или „палатка“. Унгарската форма е засвидетелствана от 1429 г. (вероятно заета от румънски), което изключва турски произход. Предвид значението и различния фонетичен облик е трудно да се свърже с лат. serica „коприна“ (> рум. sarică, мъгл.-рум. sarcă „ямурлук, ленена дреха“ > слав. *sorka „риза“, ст.-бълг. срачица).

Дърпам чергата към себе си

(разговорно) Грижа се за себе си за сметка на някой друг.

Простирам се според чергата си

(разговорно) Съобразявам се с възможностите си.

единствено число множествено число
нечленувана черга черги
членувана чергата чергите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне чер-га
  • форми мн. че́рги
Източници