червя́

1. (кого, какво) Боядисвам с червена боя.

Червя яйца за Великден.

2. (кого, какво) Мажа устните си с червило.

Червя устните си.

чрьвити старобългарски „червя“ червя́

старобълг. чрьвити „червя“ < червей (вероятно калка на простонароднолат. vermiculus „червен“ от vermiculus „червейче“).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице червя червим
второ лице червиш червите
трето лице черви червят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице червих червихме
второ лице черви червихте
трето лице черви червиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице червях червяхме
второ лице червеше червяхте
трето лице червеше червяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
черви червете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана червил червила червило червили
членувана червилия червилата червилото червилите
с пълен член червилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана червял червяла червяло червели
членувана червялия червялата червялото червелите
с пълен член червялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана червен червена червено червени
членувана червения червената червеното червените
с пълен член червеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана червящ червяща червящо червящи
членувана червящия червящата червящото червящите
с пълен член червящият — — —
Деепричастие
червейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне чер-вя
  • форми черви́ш, мин. св. черви́х, мин. прич. черви́л, несв.
Източници
червя се

1. Мажа се с червило.

2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се.

  • възвратен глагол