1.

чели́к

(диалектно) Стомана.

چلیك (çelik) османски турски чели́к

челичен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана челик челици
членувана челика челиците
с пълен член челикът —
бройна форма челика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне че-лик
  • форми само ед.
Източници

2.

чели́к

остаряло

1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.

2. Детска игра с това дръвце.

چلیك (çelik) османски турски чели́к

единствено число множествено число
нечленувана челик челици
членувана челика челиците
с пълен член челикът —
бройна форма челика
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. чели́ци, (два) чели́ка
Източници