1.

че

1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение.

Видях, че тръгнаха към реката.
Той каза, че това малко го интересувало.
Чух, че ще се женят.

2. За въвеждане на подчинено подложно изречение.

Стори ми се, че чух шум.
Странно е, че още никой не е дошъл.

3. За въвеждане на подчинено определително изречение.

Мисълта, че ще го види, я крепеше.

4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение.

Видях го, че плаче.

5. (разговорно) За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото.

Може и да закъснея, че имаме гости.

6. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица.

Така се е натряскал, че нищо не вижда.

7. (разговорно) Като съчинителен съединителен съюз: и.

Заплака, зарида, че на майка си продума.

8. (разговорно) За въвеждане на присъединено изречение.

Изтървах я и тя се счупи. Че като се разкряска, не можеш да си представиш!

*čь праславянски че

От праславянска относителна частица *čь (*če).

Въпреки че

(съюз) За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка – действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото.

Макар че

Съюз за реална отстъпка; въпреки че.

Така/тъй че

(съюз) За въвеждане на подчинено изречение за следствие: ето защо, поради това.

При все че

(съюз) Въпреки че, макар че.

  • съюз
  • пренасяне че
Източници

2.

че

разговорно

1. За усилване на заповедно или подбудително значение.

Че покажи му къщата!

2. За подчертаване на потвърждение, съгласие.

Че хубава е, защо не я вземеш!

3. За наблягане; дори, даже.

Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?

4. За подчертаване на учудване или възклицание.

Че тъкмо тази книга ми трябва.
Ей че гуляй му ударихме!

*čь праславянски че

От праславянска относителна частица *čь (*če).

  • частица
Източници