ча́ша

1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности.

Кристална чаша.
Чаена чаша.

2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд.

Изпих чаша вино.

чаша старобългарски ча́ша

старобълг. чаша ποτήριον (Син. тр., Супр.). Общослав. дума *čаšа, заета от иран. форма *čāš(a)- „обяд“ (срв. нперс. چشيدن [čаšīdаn] „вкусвам“, چاشت [čāšt] „закуска, ранен обяд“, چاش [čāš] „обяд“ (диал.), в памирските езици: вах. č̣əṣ̌ək „опитване на вкус“, č̣oṣ̌t „обяд“, ишк. č̣āšt, шугн. cox̣t, сарък. cux̣t „обяд“, ягн. peč̣aš- „опитва на вкус“), староинд. cáṣakaṣ „чаша, чаша за вино, спиртна напитка“, cáṣati „той яде“). Тази форма е заета от ср.-перс. в арм. ճաշ [čaš] „вечеря“, ճաշակ [čаšаk] „вкус; съд за напитки“ (< иран. *čаšаkа). Съдейки по значението в арм. ճաշակ слав. праезик е специализирал независимо значението от „опитване на вкус“ в „съд за опитване на вкус; чаша“. От слав. заета в старопрус. kiosi „чаша“, рум. ceaşcă, унг. csesze.

Буря в чаша вода

Много шум за нещо незначително.

Горчива чаша

Тежко изпитание, нещастие.

Обичам чашата

Пиянствам, пияница съм.

Обръщам чашите

Пия много, пияница съм.

Чашата на търпението ми преля

Не мога повече да понасям.

Вдигам чаша

Пия.

Вдигам чаша

Вдигам наздравица.

единствено число множествено число
нечленувана чаша чаши
членувана чашата чашите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ча-ша
  • форми мн. ча́ши
Източници