-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ча́ша -
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности.
Кристална чаша.
Чаена чаша.
-
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд.
Изпих чаша вино.
чаша старобългарски ча́ша
старобълг. чаша ποτήριον (Син. тр., Супр.). Общослав. дума *čаšа, заета от иран. форма *čāš(a)- „обяд“ (срв. нперс. چشيدن [čаšīdаn] „вкусвам“, چاشت [čāšt] „закуска, ранен обяд“, چاش [čāš] „обяд“ (диал.), в памирските езици: вах. č̣əṣ̌ək „опитване на вкус“, č̣oṣ̌t „обяд“, ишк. č̣āšt, шугн. cox̣t, сарък. cux̣t „обяд“, ягн. peč̣aš- „опитва на вкус“), староинд. cáṣakaṣ „чаша, чаша за вино, спиртна напитка“, cáṣati „той яде“). Тази форма е заета от ср.-перс. в арм. ճաշ [čaš] „вечеря“, ճաշակ [čаšаk] „вкус; съд за напитки“ (< иран. *čаšаkа). Съдейки по значението в арм. ճաշակ слав. праезик е специализирал независимо значението от „опитване на вкус“ в „съд за опитване на вкус; чаша“. От слав. заета в старопрус. kiosi „чаша“, рум. ceaşcă, унг. csesze.
Много шум за нещо незначително.
Тежко изпитание, нещастие.
Пиянствам, пияница съм.
Пия много, пияница съм.
Не мога повече да понасям.
Пия.
Вдигам наздравица.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чаша | чаши |
| членувана | чашата | чашите |