часо́вник

Уред за измерване на времето в денонощието.

Стенен часовник.
Електронен часовник.
Ръчен часовник.
Пясъчен часовник.

Счита се, че думата е създадена от Иван Богоров и измества „сахатник“.

По часовник

Много точно.

Сверявам/сверя си часовника (с някого или с нещо)

Ориентирам се, съобразявам се.

Биологичен часовник

За механизъм на живия организъм, който подсигурява приспособяването му към ритмичните процеси от живата природа.

часовников — прилагателно име Часовникови стрелки.
единствено число множествено число
нечленувана часовник часовници
членувана часовника часовниците
с пълен член часовникът —
бройна форма часовника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ча-сов-ник
  • форми мн. часо́вници, (два) часо́вника
Източници