чар

Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност.

Жена с чар.
Да усетим чара на музиката.

чаръ старобългарски „магия“ чар

Старобълг. чаръ „магия“. Сродни думи: лит. keras „магия“, староинд. karōti „прави“, перс. čār, авест. čārā „средство“ от ие. kwēr-o-.

единствено число множествено число
нечленувана чар чарове
членувана чара чаровете
с пълен член чарът —
бройна форма чара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чар
  • форми ча́рът, ча́ра, мн. ча́рове, (два) ча́ра
Източници