Източник
-
ча́нтаджия -
1. (разговорно, пренебрежително) Държавен служител; чиновник.
-
2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чантаджия | чантаджии |
| членувана | чантаджията | чантаджиите |
| звателна форма | чантаджийо |
|---|