ци́рей

1. Болезнена пъпка, изпълнена с гной.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Раздразнителен човек.

3. (преносно, пренебрежително) Порочно явление; язва.

от чир, чирей, старобълг. чиры (Рецептурника в Псалт. Дим. Олтарник), сърбохърв. чир, словен. čir „цирей“, čiraj „хемороиди“, ščirjevec, ščirovec „гнойна рана“, рус. чирей, чирий, укр. чирка, чиряк , пол. сzуrеk. Праслав. *(š)čirьjь. Старобълг. форма показва, че формите с начално s- са вторични. Сравнението със старогр. σκίρρος „мазол“ е неприемливо, тъй като старогр. дума е със субстратен не-ИЕ произход. Вероятно стара заемка от тюрк. език (прабълг., авар.?), понеже се среща и в зап-слав. езици: срв. чуваш. чир „болест, недъг“, чагат. čir„гнойна язва“, тур. çirik „гной“, кирг. чири „гнил“ < тюрк. *čĕr.

единствено число множествено число
нечленувана цирей циреи
членувана цирея циреите
с пълен член циреят —
бройна форма цирея
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ци-рей
  • форми ци́реят, ци́рея, мн. ци́реи, (два) ци́рея
Източници