цименти́рам

(какво) Покривам с цимент, свързвам с цимент.

Циментирам площадката пред входа на къщата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице циментирам циментираме
второ лице циментираш циментирате
трето лице циментира циментират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице циментирах циментирахме
второ лице циментира циментирахте
трето лице циментира циментираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице циментирах циментирахме
второ лице циментираше циментирахте
трето лице циментираше циментираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
циментирай циментирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана циментирал циментирала циментирало циментирали
членувана циментиралия циментиралата циментиралото циментиралите
с пълен член циментиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана циментирал циментирала циментирало циментирали
членувана циментиралия циментиралата циментиралото циментиралите
с пълен член циментиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана циментиран циментирана циментирано циментирани
членувана циментирания циментираната циментираното циментираните
с пълен член циментираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана циментиращ циментираща циментиращо циментиращи
членувана циментиращия циментиращата циментиращото циментиращите
с пълен член циментиращият — — —
Деепричастие
циментирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ци-мен-ти-рам
  • форми цименти́раш, несв. и св.
Източник