цигу́лка

Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност.

Концерт за цигулка и оркестър.

Думата се среща само в български. Азиатски произход. *cigulъ < старомонг. kigili „цигулка“, съвр. хийл. Окончанието -ulъka е обобщено под влияние на *gǫdulъka „гъдулка“.

Свиря първа цигулка

Командвам, ръководя.

единствено число множествено число
нечленувана цигулка цигулки
членувана цигулката цигулките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ци-гул-ка
  • форми мн. цигу́лки
Източници