ци́ганин

1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.

2. (преносно, пренебрежително) Лъжлив, беден или мръсен човек.

Среднобълг. ациганинъ < средногръц. τσίγγανος, ἀτσίγγανος.

Като циганин

(Лъжа) Много.

Като циганин

(Ходя) Нечист, окъсан.

Циганска любов

Вид печка от тънка ламарина, която гори буйно, но лесно изстива.

Циганско лято

Последните топли дни на есента.

Циганско петле

Папуняк.

цигански — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана циганин цигани
членувана циганина циганите
с пълен член циганинът —
бройна форма цигани
звателна форма циганино
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ци-га-нин
  • форми мн. ци́гани
Източници