це́рбер

1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада.

2. (преносно) Зъл, свиреп, строг пазач.

единствено число множествено число
нечленувана цербер цербери
членувана цербера церберите
с пълен член церберът —
бройна форма цербера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне цер-бер
  • форми мн. це́рбери
Източник