центри́рам

1. (какво) Определям център на геометрична фигура.

2. (какво) Поставям част или детайл в правилно отношение към другите части.

3. В спорта — насочвам със силен удар топка/шайба към противниковата врата.

центриране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице центрирам центрираме
второ лице центрираш центрирате
трето лице центрира центрират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице центрирах центрирахме
второ лице центрира центрирахте
трето лице центрира центрираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице центрирах центрирахме
второ лице центрираше центрирахте
трето лице центрираше центрираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
центрирай центрирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана центрирал центрирала центрирало центрирали
членувана центриралия центриралата центриралото центриралите
с пълен член центриралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана центрирал центрирала центрирало центрирали
членувана центриралия центриралата центриралото центриралите
с пълен член центриралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана центриран центрирана центрирано центрирани
членувана центрирания центрираната центрираното центрираните
с пълен член центрираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана центриращ центрираща центриращо центриращи
членувана центриращия центриращата центриращото центриращите
с пълен член центриращият — — —
Деепричастие
центрирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне цен-т-ри-рам
  • форми центри́раш, несв. и св.
Източник