цвъ́ркам

Цвъртя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице цвъркам цвъркаме
второ лице цвъркаш цвъркате
трето лице цвърка цвъркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице цвърках цвъркахме
второ лице цвърка цвъркахте
трето лице цвърка цвъркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице цвърках цвъркахме
второ лице цвъркаше цвъркахте
трето лице цвъркаше цвъркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
цвъркай цвъркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана цвъркал цвъркала цвъркало цвъркали
членувана цвъркалия цвъркалата цвъркалото цвъркалите
с пълен член цвъркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана цвъркал цвъркала цвъркало цвъркали
членувана цвъркалия цвъркалата цвъркалото цвъркалите
с пълен член цвъркалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана цвъркащ цвъркаща цвъркащо цвъркащи
членувана цвъркащия цвъркащата цвъркащото цвъркащите
с пълен член цвъркащият — — —
Деепричастие
цвъркайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне цвър-кам
  • форми цвъ́ркаш, несв.
Източник