цару́вам

1. В положение на цар съм, управлявам като цар.

Симеон I царува от 893 до 927 год.

2. Живея като цар, охолно.

3. (преносно) Само в Владея, господствам, съществувам.

трето лице.
Навред царуваше страх.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице царувам царуваме
второ лице царуваш царувате
трето лице царува царуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице царувах царувахме
второ лице царува царувахте
трето лице царува царуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице царувах царувахме
второ лице царуваше царувахте
трето лице царуваше царуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
царувай царувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана царувал царувала царувало царували
членувана царувалия царувалата царувалото царувалите
с пълен член царувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана царувал царувала царувало царували
членувана царувалия царувалата царувалото царувалите
с пълен член царувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана царуващ царуваща царуващо царуващи
членувана царуващия царуващата царуващото царуващите
с пълен член царуващият — — —
Деепричастие
царувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ца-ру-вам
  • форми цару́ваш, несв.
Източник