Източник
-
хъ́ркам -
1. Издавам гърлен шум по време на сън.
Един хъркаше и всички други не можеха да спят.
-
2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Спя дълбоко, непробудно.
Цяла нощ хърка и затова е бодър.
хъркане
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | хъркам | хъркаме |
| второ лице | хъркаш | хъркате |
| трето лице | хърка | хъркат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | хърках | хъркахме |
| второ лице | хърка | хъркахте |
| трето лице | хърка | хъркаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | хърках | хъркахме |
| второ лице | хъркаше | хъркахте |
| трето лице | хъркаше | хъркаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| хъркай | хъркайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хъркал | хъркала | хъркало | хъркали |
| членувана | хъркалия | хъркалата | хъркалото | хъркалите |
| с пълен член | хъркалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хъркал | хъркала | хъркало | хъркали |
| членувана | хъркалия | хъркалата | хъркалото | хъркалите |
| с пълен член | хъркалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хъркащ | хъркаща | хъркащо | хъркащи |
| членувана | хъркащия | хъркащата | хъркащото | хъркащите |
| с пълен член | хъркащият | — | — | — |
Деепричастие
| хъркайки |