хъ́ркам

1. Издавам гърлен шум по време на сън.

Един хъркаше и всички други не можеха да спят.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Спя дълбоко, непробудно.

Цяла нощ хърка и затова е бодър.
хъркане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хъркам хъркаме
второ лице хъркаш хъркате
трето лице хърка хъркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хърках хъркахме
второ лице хърка хъркахте
трето лице хърка хъркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хърках хъркахме
второ лице хъркаше хъркахте
трето лице хъркаше хъркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хъркай хъркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хъркал хъркала хъркало хъркали
членувана хъркалия хъркалата хъркалото хъркалите
с пълен член хъркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хъркал хъркала хъркало хъркали
членувана хъркалия хъркалата хъркалото хъркалите
с пълен член хъркалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хъркащ хъркаща хъркащо хъркащи
членувана хъркащия хъркащата хъркащото хъркащите
с пълен член хъркащият — — —
Деепричастие
хъркайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хър-кам
  • форми хъ́ркаш, несв.
Източник